140 години свободен Пловдив

16/01/2018 14:00

С полагане на венци и цветя пред паметника на Капитан Александър Петрович Бураго в Дондуковата градина, пловдивчани почетоха 140-та годишнина от Освобождението на града от османско робство. На тържествената церемония присъстваха Кметът на Пловдив инж. Иван Тотев, Областният управител на област Пловдив Здравко Димитров, председателят на Общински съвет – Пловдив Савина Петкова, бриг.ген. Явор Матеев, народни представители, представители на общинската администрация и на Областната администрация, кметовете на райони на град Пловдив, общински съветници, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, ветерани, медии и граждани. Слово по повод годишнината и героичните събития от 1878 година произнесе историкът от Регионален исторически музей – Пловдив д-р Видин Сукарев. Водещ на тържеството бе Златко Павлов. В официалната церемония, организирана от Община Пловдив, участваха почетна рота, венценосци и военен духов оркестър. Паметта на загиналите  за свободата на Пловдив бе почетена с падане на колене и едноминутно мълчание.

Официалното честване започна с възстановка на Комитет „Родолюбие“. Членовете на патриотичната организация представиха „Живи картини от Освобождението на Пловдив“, включващи моменти от защитата на българите от черкезките и башибозушки набези, героичния подвиг на капитан Бураго и посрещането на Генерал Гурко. След церемонията на паметника в Музейния център за съвременна история на РИМ – Пловдив бе открита изложбата "Българското опълчение през погледа на участника Стефан Кисов". Експозицията е естественото продължение на преиздадения след 115 години труд на полковник Стефан Кисов и е дело на Национален парк -музей "Шипка-Бузлуджа". Тя показва снимки, униформи, вещи и оръжия на 7444 български опълченци, тръгнали от Кишинев да се бият за свободата на Родината си. Изложбата беше  открита с изпълнения на Девическа хорова формация „Евмолпея“, с диригент Рада Славинска и слова от двамата директори - д-р Чавдар Ангелов – директор на Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" и Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей Пловдив.

Слово на д-р Видин Сукарев, историк в РИМ – Пловдив:

Преди 140 години на този ден – четвърти, а по нов стил 16 януари 1878 г. преди обед, генерал Йосиф Гурко прекосява със сал река Марица с помощта на българското население на тогавашното предградие Кършияка и влиза в Пловдив. Благодарното християнско население организира тържествено посрещане. Присъствието на руските воини означава изгонване на османския аскер, отрядите башибозук и черкези и спасяване на Пловдив и жителите му от участа, сполетяла градове като Стара Загора, Карлово и Сопот. Идва дългоочакваната, жадуваната свобода.

Освобождението на Пловдив има своите герои и своите мъченици и днешното честване е точното време и място да им отдадем заслужена почит. Пловдив и в границите на Османската империя, както и днес, има важно стопанско, комуникационно, а във военно време стратегическо значение. Руското командване е очаквало, че край Марица и тепетата ще се състои решителната битка с войските на Сюлейман паша, които са последното препятствие по пътя към Одрин и Цариград. Напредвайки откъм София, Западният отряд на генерал Гурко отдалеч се развръща, за да обгради отвсякъде Пловдиви и отреже пътя за отстъпление на османските войски. При село Оризари под ръководството на капитан Александър Петрович Бураго от 2-ри ескадрон на Лейбгвардейския драгунски полк мразовитите води на Марица са прекосени от пехотинци от Финладския полк, които имат за задача да пресекат турското отстъпление. Капитан Бураго начело на своя ескадрон от 63 души напредва към града по нареждане на генерал Гурко, за да разбере дали пламтящите на места пожари не са началото на неговото опустошаване.

Около 23.00 часа на 15 януари ескадронът влиза в Пловдив откъм квартал Мараша и заема пощенската станция и конака, находящи се съвсем наблизо оттук – на днешния площад „Съединение“. Турските войски са струпани около гарата. За да предотврати евентуалното им противодействие, което може да навреди на града и жителите му, Бураго нарежда на войниците си да атакуват, вдигайки възможно най-голям шум. Действията им са толкова неочаквани, че османците се разбягват, смятайки, че ги атакува цялата руска армия, която маниврира около града. Сюлейман паша и щабът му панически отпътуват с влак към Одрин. Така героят капитан Бураго влиза в историята като освободител на нашия град. За храбростта и находчивостта си той е награден с орден и е произведен в чин полковник, прескачайки цели две воински звания. За съжаление 6 години по-късно Александър Бураго умра от туберкулоза на едва 31-годишна възраст. Твърде е възможно здравето му да се е разклатило именно по време на зимното настъпление на руските войски в Освободителната война.

Макар да е избегната голяма трагедия, като опожаряването на града, освобождението коства свидни жертви. През нощта срещу 16 януари отстъпващи турски войски извеждат от затвора Таш капия 123 българи и ги изтребват в местността „Остромила“. В месеците на войната преди това стотици хора са избесени по улиците на града, други са пратени на заточение; затворите са препълнени.

Освен, че не е безкръвна, свободата и изобщо съдбата на Пловдив в тези времена не могат да се разглеждат като дар на Провидението. Те са заслуга на съвкупност от исторически обстоятелства, процеси и дадености за града, както и дейността на неговите жители.

Кланетата от времето на Априлското въстание далеч не са единствените над българско население в Османската империя, но заради близостта с големия град на тепетата, в който има множество консулства и чуждестранни кореспонденти се поражда масовият международен отзвук, довел до избухването на Освободителната война. Да не говорим за значението на града като главен център на Църковните борби и Просветното движение на Българското възраждане. За Чалъковци, Братя Гешови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов, Драган Манчов, Душо Хаджидеков, Димитър Матевски и много други възрожденци, които можем да бъдем горди да наречем наши съграждани.

Сякаш като знак на съдбата по-късно – отново в Пловдив, Захари Стоянов ще напише и издаде своите безсмъртни Записки, и пак в нашия град Димитър Страшимиров ще постави на строго научна основа изследването на Българското възраждане.

Свободата на нашия град означава скъсване с деспотичните и средновековни порядки в Османската държава. Макар и голям и оживен град, Пловдив е типичен представител на ориенталската поселищна традиция с криви и задънени улици, липса на канализация, водопровод и каквато и да било планировка. Освобождението дава път на модернизацията, която довежда до съвременния Пловдив – красив, многолюден, предпочитан за живеене и атрактивен за посещение град, с жители които искрено го обичат и са горди, че живеят в него.

Да живее и пребъде свободният Пловдив! Да живее България!