Пловдив - галерия на уличното изкуство

23/12/2017 16:52

Графити културата е феномен, който се заражда в края на 60те години в големите американски градове. В България, разбира се, достига много по-късно. В началото на новото хилядолетие, графити художниците в Пловдив буквално се броят на пръсти. Дори и днес на са забележително повече, но пък творбите им са на все по-високо ниво. Някои от родните творци дори са достигнали и международна слава. 
 
Но първо да поясним - има голяма разлика между райтърите (хората, които правят надписи) и стрийтарта (уличното изкуство), въпреки че в ежедневието си хората рядко правят разлика и поставят всичко под общия знаменател „графити“. При надписите артистите залагат на кодирани послания, които само другите артисти биха могли да разберат. В този смисъл графитите не са насочени към широката публика. При стрийтарта е обратното - картините им носят послания за всички и в тях винаги има вплетена концепция. Като всяко друго изкуство, стрийтартът има за цел да внуши на случайния минувач някаква идея или усещане. Затова, освен че се цени добрата техника, колкото повече ви трогне дадена картина, толкова по-професионално е изпълнението. 
 
Професионалният стрийтарт рядко е дело на един-единствен артист. Обикновено проектите са групови. Например, за да се изрисува цяла фасада са необходими повече от двама графитъри. Едни от най-известните групи в Пловдив са Pyrotechnix Crew - Димитър Механджийски - Stern, Васко Лалов - Dark и Тихомир Врачков - Freon, чиито творби виждаме на гърба на Драматичния театър, в Сценични кадри, по част от надлезите на Коматевския възел, в Тракия. Разбира се, в „картините“ участват и други артисти от цялата страна. Гърба на Централни хали, например, както и няколко стени из Капана, изрисува Станислав Трифонов - Nasimo. 
 
Основният плюс на графити изкуството е, че може да превърне скучното ежедневие в нещо пъстро, което да носи настроение. Пътуващите из европейските столици сигурно са забелязали, че много от влаковете в метрото са изрисувани изцяло. А метрото, както знаем, е негласен символ на рутината. Изоставени или повредени сгради, подлези, занемарени каравани, калкани са сред „платната“ на тези художници. Минусът обаче, и той дразни голяма част от населението, е че заради сравнително достъпните материали, много любители се опитват да се изявяват на неподходящи места при пълна липса на талант. Просто казано, драскат грозни надписи там, където не трябва. Макар тези самозвани „творци“ да са напаст за обществото, не бива да се приравняват с талантливите професионалисти, които работят по поръчка. 
 
Каним ви в нашата виртуална „галерия“ на пловдивския стрийтарт. Ако сме пропуснали някоя творба, която има място тук, не се колебайте да ни изпратите снимки! Приятна разходка!
 
Картини от Капана:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Около надлеза на бул. Христо Ботев:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гърба на Драматичния театър:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Забелязани от наши читатели:
 
 
 
 
 
 
 

stas97 00:00, 22.06.2018
Прекрасно е ...