По следите на римляните в древен Филипопол  

07/02/2018 00:00

Всички знаем, че Пловдив е признат за най-древният продължително-обитаван град в Европа. Като такъв, той е съхранил културно-историческото наследство на 8 цивилизации и култури, най-древните от които са именно праисторическата, тракийската и елинистичната цивилизации. Без съмнение, сред най-добре съхранените обекти от разнообразното културно-историческо наследство на града са именно тези, останали от епохата на древните римляни (I-IV в.)

През 46-та година сл. Хр. Пловдив окончателно попаднал в границите на Римската империя, за да се превърне постепенно във водещ административен център – митрополия на провинцията Тракия. Постепенно Тримонциум, както го наричали римляните, или Филипопол, както вече бил известен, се сдобил с всички съоръжения, присъщи на един водещ културен и политически център, а по-късно и религиозен център. Античният театър, Римският стадион, Одеонът, ранно-християнските базилики са само част от впечатляващото наследство, завещано на днешен Пловдив от този период. Нека заедно се запознаем с тях в рамките на една кратка, но вълнуваща разходка.

Започваме тура си от площад „Централен“, в чиято северна и източна част са все още видими руините на Античния Форум и градския Одеон (Булевтерион). През Античността, градският площад се простирал на цели 20 дка и бил най-големият форумен комплекс на територията на България. В северната му част са открити останки от важни обществени сгради – градска съкровищница на Мизия и Тракия, както и обществена библиотека, с каквато не всеки град по онова време е разполагал, а северозападната част на комплекса е съхранена и една от най-значимите сгради в древния град – Одеонът. Той бил мястото, където заседавал някогашния градски съвет, а също и една от сцените за културни прояви в града. Археолозите са отличили четири периода в строителството му, започнало през II в. Сл.Хр, когато и Форумът бил реконструиран и  се сдобил с красиви мраморни колони. Тази година комплексът, заедно със съвременния площад, ще се превърне в терен на мащабна реконструкция, при която форумът ще бъде реставриран, за да бъде отново част от градския живот.

 

Продължаваме по Главната пешеходна улица и спираме за миг пред красива водна каскада, спускаща се по стълбите от Данов хълм. Малчугани и възрастни са насядали около огромния надпис “together” – надсловът, под който се провежда кампанията „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Ако погледнем надолу, обаче, ще видим, че сме стъпили върху обозначеното начало на огромния Римски стадион – през втори век това бил централния вход на стадиона, който днес се намира на метри под пешеходния център. Отстрани на входа са се издигали величествено мраморни пилони, върху които били изобразени бюстове на Хермес, заедно с лъвската кожа, боздуганът и стрелите на Херакъл. Извървяваме 240 метра по Главната пешеходна улица, за да стигнем до северния край на стадиона (сфендон), който може да бъде разгледан и днес. По пътя се отбиваме в търговски комплекс „Екселсиор“, в чийто подземен етаж също разглеждаме част от руините на стадиона.

Макет на някогашния стадион

След като разглеждаме останките от 14-те реда мраморни седалки, които някога приютявали 30-хилядна публика, имаме възможност да изпием освежителна напитка в кафенето, разположено в самия стадион, или да изгледаме 3D прожекция, посветена на историята на древния обект. Разбираме, че стадионът бил построен през II век, по времето на император Хадриан, а неговият фаворит – Антиной, бил почетен някога с игри, подобни на Олимпийските.  Такива игри се провели и при посещението на императорите Каракала през 214 г. и Елагабал през 2018 г.

Хвърляме последен поглед надолу от площад „Римски стадион“ и продължаваме разходката си към Стария град. Изкачваме се по стълбите, заобикалящи храм „Св. Богородица“ и поемаме към някогашното Жълто училище. Зад него, в котловината между Таксим и Джамбаз тепе, се намира един от най-добре съхранените антични театри в цял свят – този на древен Филипопол. Театърът бил построен през 90-те години на I в., вероятно при управлението на император Домициан. Открит е случайно, а последвалите археологически разкопки започнали през  1968 година. Няма как да не се съгласим, че реставрацията му е сред най-забележителните постижения на българската консервационна школа. През Античността, част от борбите с животни и гладиаторски битки се провеждали именно на театъра. Днес той е сцена на едни от най-значимите културни събития, провеждащи се ежегодно, като Международния фолклорен фестивал, летния оперен фестивал “Opera Open”,  рок фестивала “Sounds of the Ages”. Легендарният изпълнител  Стинг  наскоро сам избрал мястото за не един, а два летни концерта през юни 2018 г.

Връщаме се на улица „Съборна“, където ще се порадваме и на няколко архитектурни паметника от епохата на Българското възраждане, и се спираме пред храма „Св. Св. Константин и Елена“. Паметната плоча пред него ни напомня легендата, свързана с първата църква, изградена на това място в чест на Св. Св. Север и Мемнон.  Още през първи век по тези земи съществувала християнска общност, водена от епископ Ерм – покровител на града. Преди легализирането на християнството с едиктите от 311 и 313 г., обаче, християните били жертва на жестоки гонения. Именно до днешната църква били избити 38 души от местната армия, начело с опитните тракийски воини Севериан и Мемнос, а църквата и до ден днешен почита паметта на пловдивските мъченици.

Свиваме надясно след храма и минаваме под Хисар Капия – средновековната порта на града, чиито основи са датирани от римско време. Продължаваме по ул. „Цанко Лавренов“, за да се озовем в източното подножие на Стария град. Пред нас се разкриват останките от Източната порта на Филипопол – една от трите входно-изходни артерии на древния град. Може би самият император Хадриан гордо е преминал през тази порта, първоначално издигната като триумфална арка в чест на посещението му през II в. Арката, обаче, попадала извън обсега на града и затова била окончателно изградена като порта едва през VI в., при разрастването на укрепленията на града.

Отново завиваме надясно по ул. „Митрополит Панарет“, за да стигнем до бул. „Мария Луиза“ и намиращите се там останки от Ранно-християнска базилика.  След признаването на християнството за официална религия в Империята, местните започнали да стоят пищни храмове, украсени с характерни за онази епоха подови мозайки. В края на IV – началото на IV била построена базилика в чест на император Вазилиск.  В някогашния храм и днес са запазени части от мраморния амвон, баптистерия, заедно с великолепната архитектурна украса. Впечатляващи са запазилите се мозайки – всяко едно изображение е уникално по рода си и носи своята символика в християнството.

Продължаваме разходката си по булеварда в посока Главната пешеходна улица. Опитваме се да надникнем през загражденията на разкопания участък през катедралата Св. Лудвиг, за да хвърлим едно око и на разкопките на Епископската базилика – най-големият ранно-християнски храм по тези земи, съхранил повече от 2 000 кв. м. пищна подова украса в два пласта. Очаква се проектът за реставрация на базиликата  да бъде завършен през 2019 г., за да могат граждани и гости на града да се насладят на ненадминато разнообразие от съхранени мозайки, които не се повтарят една с друга нито като вид, нито като разположение.

Достигаме и до подлез „Археологически“, а в него намираме останките на Антична перистилна сграда „Ейрене“, наречената така заради намереното там изображение на жена и надпис “EHRENE”. Късно-античната вила е поредното удивително доказателство за наличието на местно мозаечно ателие още през далечния III в. Понастоящем сградата е трансформирана в Културен център „Тракарт“  и е сцена за разнообразни обществени и културни прояви, като конференции и семинари, литературни четения и  концерти.  Ще посетим центъра отново през месец юни, когато ще се проведат и ежегодните „Дни на тракийската култура“.

Перфектно съхраненото мозаечно наследство, днес пазено в сградата „Ейрене“ и двете ранно-християнски базилики, понастоящем е кандидат за Списъка на световното културно наследство ЮНЕСКО.

В рамките на малко повече от три часа успяхме да се докоснем до културата на древната римска цивилизация, културните паметници, оставени ни от която, са адаптирани към живота и нуждите на съвременния град. Изпълнени с любопитство, се отправяме да търсим такива на по-малко от час от Пловдив. Спираме в град Хисаря, който освен с минералните си извори, е популярен и с разнообразното си археологическо наследство. Античният град, известен още като Диоклецианополис, попаднал в границите на древен Рим заедно с Филипопол.

В древния град се влизало през 4 големи порти. Преминаваме през южната главна порта, позната днес като „Камилите“, тъй като при изследването и в началото на XX в. приличала на две обърнати една към друга гърбици на камили. Близо до нея се намират и руините на представителните обществени сгради, намиращи се в днешния парк „Момина сълза“. Отлично са запазени малкият амфитеатър и обслужващите го помещения.

След обявяването на християнството за официална религия в римската империя, Диоклецианополис се превърнал в седалище на епископ и един от водещите религиозни центрове. За това свидетелстват десетте ранно-християнски базилики на територията на града, датирани от IV-VI в.

Източниците разказват, че по това време градът бил трети по големина и значимост в региона след Филипопол и Августа Траяна (Стара Загора). Вторият по важност административен център също е успял да съхрани впечатляващи останки от форумния комплекс на античния град – крепости стени, аудиториум, римски терми, отбранителни кули и порти. Площадът с форма на полукръг е снабден и с трибуна за зрители, а форумът и днес е сцена на различни изяви. В близост до Операта е открита и късно-антична подова мозайка от IV век, представляваща един от съвършените примери за римско мозаечно изкуство.

Връщайки се в града под тепетата, не пропускаме да се отбием и в Археологическия музей на Пловдив. Богатата му колекция е съхранила над 5 000 внушителни експоната от Пловдив и региона, илюстриращи тракийското и римското изкуство.  

Колкото повече се запознаваме с историята на града, толкова повече искаме да видим… но е време да поемем по нов маршрут с нови сили.