Съкровищницата „Хиндлиян“

28/09/2017 09:11

Къщата на арменския търговец блести с алафранги и пейзажи от европейски градове.

 

Руслан Йорданов, PlovdivTime.bg

 

Някога пловдивските търговци, абаджии и сарафи кръстосвали морета и океани. Основали свои колонии и кантори на три континента. От Шанхай, Калкута, Шам (Дамаск) и Александрия та до Лондон, Виена, Москва и Рощок. Често пътешествията и търговските връзки им носели прозвища, които те по-късно приемали за свои фамилни имена.

Такъв е случаят с търговецът на платове и едър собственик на земи Степан Манук. В началото на XIX век основателят на един от четирите големи арменски рода в Пловдив пътешествал из целия свят, но най-често бил в Индия, заради което бил наречен Хиндлиян (Хиндлиоглу).

Неговата къща е в Стария град днес е най-добре запазеният дворен комплекс в Стария град. „Тук виждаме колко е динамична възрожденската архитектура – имаш усещането, че къщите танцуват“, казва уредникът Татяна Йорданова.

Сградата, строена в периода 1835-40 г., изобилства с алафранги, резбовани тавани и пищни стенописи.  „Алафранга“ е турцизъм, който произлиза от италианското „alla francа“, което значи по френски маниер. В тесен смисъл така се наричат декоративните ниши в представителните стаи в  българските възрожденски къщи.

„Но алафрангата не е само това. Алафрангата е култура – част от Европата, еманация на широтата на погледа, богатство и имотно състояние, ценз. Тя е мода в облеклото, изискани маниери и изразителност в езика“, смята изследователят Светла Москова, автор на изследването „От Алафрангата до Европата“.

Днес френският полъх се усеща в запазените украси по стените и таваните – съдържащи пейзажи от Европа, ловни сцени, театрални завеси, цветарници, фонтани, гербове, растителни и геометрични орнаменти, винетки и др.

„Хиндлиян“ изобилства от нарисувани изгледи от Стокхолм, Лисабон, Санкт-Петербург, Атина, Цариград, Венеция – все места, които арменският търговец е посетил. Преди изобретяването на фотографията и на селфитата, това е бил начинът да покажеш къде си бил и да спечелиш възхитата на съгражданите.

Богатият рисунък в къщата е дело на двама анонимни зографи, единият от които е бил италианец. Предполага се, че рисунките са правени по картички и гравюри, които стопанинът е носел при пътешествията си. Алафрангите на първия етаж са рисувани с хартиен шаблон.

На втория етаж всички стенописи са направени ръчно. Надписите върху пейзажите са положени на турски език с арменски букви. Килимите са изработени по поръчка, шити са на ръка и възпроизвеждат стари персийски модели.

Една от стаите е наречена, „фара“ заради 13-те си прозореца, през които вечер светела като същински фар. За да е възможно най-добре осветен домът, има и многобройни вътрешни прозорци. В големия хол (хайет) на втория етаж има вградена в стената чешма, в която циркулирала розова вода за ароматизиране на въздуха и развлечение на гостите.

Всяка сграда е строена отделно – домът на търговеца, постройки за прислугата, кухнята, пералнята, банята и маазата – сграда или стая, в която чорбаджиите са пазели документи и ценности.

Тук може да се види и единствената запазена баня, съградена от мрамор и гипс. Къпалнята е направена по модела на османските хамами – с места за сядане и чучурчета. Отличава я оригиналната отоплителна система. Тръбите минават зад стените и под пода и с гореща вода или пара нагряват банята.

Степан Хиндлиян и семейството му напускат къщата през 1915 г., след започването на турските гонения над арменците. Търговецът предоставя дома си за убежище на арменски бежанци.

До 1974 г., в нея са живели 23 арменски семейства. Тогава жителите са преместени, сградата е обявена за паметник на културата и започват да я реставрират.

Вдъхновени от историята на дома, братя Тавиани снимат в нея филма „Чифликът на чучулигите“, който разказва за геноцида към арменците в началото на миналия век.